Ако утре си замина и не се открием вече,

ако в бездната пропадна,

а ръката ти далеч е –

                             знай, помни и не забравяй,

че сърцето в мене

тежък камък няма да остане

и твоята усмивка – във всяка клепка

                             запечатвам

 и целувката ти -

нежна и опасна

…разтапям се в спомена за твоята прегръдка,

за аромата, който нося върху мене.

И макар през пръстите животът да изтича

аз оставам твоето момиче,

                             пропадайки…

в последния си миг безгласно ще изричам:

„Твоя само бях и само теб обичам!...”