Дари ми най-прекрасния букет.
Обвити в целофан от обич
трептяха в него пъстри светове,
цветя градински - дъхави простори.
Натруфени помпозно не, не бяха те.
Не бяха оцветени в розово.
В тях грееше прекрасното небе,
от мойто детство носеше ми спомени.
Във бялото надничаше усмивката
на чистото момичешко сърце
и първата любов трептеше истинска
в червените и жълти цветове.
Целуваше ме твойта доброта
с листенцата зелени, неподправени.
И чиста капка утринна роса
сълзеше в тях със думи неизказани.
Най-скъпият букет ми подари
от хризантеми есенни, събрали слънцето
на мойто лято и на твоите мечти
за щастието ми, за утре и за бъдното.
Силвия Гуцева