Удави се луната

в море солено от сълзи.

Слънцето засрамено се скри

зад облак от въздишки.

Мрак засенчи светлината,

грабна радостта и топлината.

Мъгла се стели в небесата,

няма трепет във душата.

Тъжни песни птици пеят -

за какво ли да живеят?

Цвете стъпкано увяхва,

отлита обич поругана.

Гола, зъзнеща,

лишена от живот

в ъгъла се е приютила

една умираща любов.

Отива си полека

по криволичеща пътека.

Тържествено пристъпва самотата,

с горчиво вино във ръката.

Всичките мечти стаени -

смачкани са, похабени.

Няма порив и закрила...

Животът бързо си отива!

Диляна Пенчева