Уморих се!... До възбог, уморих се,

тъжни песни, неуместни - неуморно да лея…

В грешно време ли толкоз грешно родих се…

Тъй ли грешно – и живях, и живея…

Превъртяха се в мен толкоз бесни годините…

Бясно рухнаха всичките мои надежди…

Белокос съм - а не свети в очите ми,

зрялост бяла, нито благост, с безмерното…

И тъмнеят - във стотици от тонове, с черното…

И тъмнеят – в утринта, през деня, във вечерното…

И не пеят - а молитви изплакват във нощите…

И сълзите им в тъмното, с тъмно едреят…

И прераждат в звезди от очите солта, неуверено…

И до болка, в космически дупки, с най-черното…