Не знаех, че във мен е любовта,
не знаех, че в душата ми се крие,
че чака знак и търси във нощта
едно сърце самотно да открие.
Да види себе си и в другите очи,
да види, че усмихват се когато,
откриват в мен - от нейните черти,
обвити в топлина и дъх на лято.
Да види, че копнеят като мен
от нейните нектари да отпиват,
а вечер - вечер да са в плен
и с нощните воали да се сливат.
Не знаех, че съм част от любовта,
която търси другото си тяло,
но с теб разбрах - навярно и нощта,
на нашите души... е огледало...