В сляпо утро,
сляпата зора се взира...
Търсеща да види твоето лице...
Неми викове,
в тялото кръвта застива,
смразена от студа в твоето сърце...
Намръщен поглед,
остана празен да витае,
проронил леден къс, сълза...
Пред своята съдба,
останал без надежди,
отминала любов ме разпиля...