Утро...
Чаша изпито
горчиво кафе.
Обръщам чашата,
ще гадая...
Фигури виждам
с форма различна,
но няма там знак,
дали съм обичана.
Не зная...
Животът пожълтя,
рони се и пада
като есенни листа
и студ ме напада.
Иде края...
Студена стая...
Лутам се помръзнала
сред мигове различни,
ту силно обичана,
ту безразлична...
Гадая...
Взирам се в чашата
и въздъхвам примирена.
Но изведнъж- появи се ти
и вече не ми е студено!
aza_9