Нощта дойде щастлива, многозвездна...

Погледна ни, присввайки очи…

    От Космоса, Вълшебницата слезна,

и нас на Седмото небе качи!

 

Аз в тази нощ целунах твойте устни...

Докоснахме се с длани и души!

Не бяхме в Първата любов изкусни...

Но в щастието бяхме до уши!

 

А любовта бе сто карата, чиста...

С романтика красива и със страст.

Неопетнена, слънчева, лъчиста!

Която бе за първи път при нас!

 

Звездите и небето с нас трептяха...

Луната се усмихваше на нас!

Вълшебните ни мигове не спряха…

Ний от хипнозата и бяхме в транс.

 

Аз тази наша нощ до края  си ще помня!

Роди се в нея нашата любов...

И колчем аз за нея си припомня,

със детска радост пиша послеслов...