В последният си стих те приютих.
За малко, колкото да се постопля.
Крилете, със които те достигах,
смалиха се, а и изгасна огъня.
Не искам да запаля друг,
защото няма как да вярвам,
че може да намеря звезден кът,
във който някого така да го обичам.
Че който стигне до върха висок
и  плувал е във океаните дълбоки,
за него локвата е скок, подскок...
баирите не мамят със посоки.
Че който с ураганите флиртува,
за него вятъра е полъх само.
И нищичкото след любовта не струва,
да се изпише дума подир дума.
Навярно само болката намира място,
но моята отдавна я надмогнах...
Оставих в спомени любов и ято,
и сън, във който те обичах.