Реанимираме илюзията на живота
със страхове, романтика и алкохол.
Пренебрегваме се твърде отговорно.
На собствениците си - даваме контрол.
Втълпяват ни, че много сме щастливи.
Празнуваме измислени неща.
Забравяме кога били сме живи
и срам ни е, че имаме Душа -
кървяща, изнасилена и долна,
и не веднъж изправяна пред съд.
И не веднъж призната за виновна.
Избягала, за да намери път.
За да потърси сродната на нея,
да я докосне и за миг да полети -
човешки - простичко, приятелски - наивно.
И да не става дума за пари.
И никой в грошове да не пресмята
безценно споделената искра.
И по-зелена да заспи земята
завита под туптящата трева.
Но палим свещи, мостове, цигари.
От пушека да не мирише на Душа.
Във огъня на Пъкъла изгаряме -
да заличим издайната следа.
Оправдани пред съда на Суетата.
Доживотни пред съда на Любовта.
Ще те чакам пред затвора. В теб ще вярвам
до финалния завършек на света.