Тихо капчука докапва…

Тихо - и тъжно пресъхва…

Сякаш сълза се прокрадва,

в нощно небе, да заглъхва…

Капе…Боли го капчука…

Болка в земята забива…

После, валежен от тука,

дъх в небесата повива…

Капе капчука…Умира…

Няма тъга в мен се ражда…

С капките, в мен гравитира,

и ми душата - преражда…