На мене, делникът ми е приятел,

макар облечен в сивота

и без усмивка на ласкател,

с безброй проблеми на глава.

Подава ми ръката си забързан

и хуквам с него във галоп.

Той грижите понякога отвързва,

но друг път сипва във потоп.

Реалност - всичко ми е ясно...

Мечти, надежди – забрави...

Отмятам графика си бясно

и сякаш самотата не боли.

Но  празникът е друго нещо,

все глади пъстрата си риза...

Паролата - очи горещи...

И в него без любов не влизам...

И  свещите му празнични немеят

от думи нежни не запалени...

И само мъка и тъга владеят

желанията непогалени...