Разтвори сърцето ми свито от мъка,
от грижи, тревоги и думи зли,
от вечната раздяла и от разлъка-
ледът заскрежен по него махни!

Подай му топлинка, посгрей го,
то щедро ще те теб възнагради!
Защо да е все ранено, мълчаливо,
подари му обич без прегради! ....

На обич сърцето със обич отвръща-
само иска някой да го приласкай,
тогаз слънце сгрява честитата къща
и добро в нея ще има безкрай.

След толкова дни във живота ми черни,
очаквам и моят по- слънчев ден-
Нека обещаем: ще си бъдем верни.
Нали ти идваш при мен окрилен.