Уловили сън, балончета-мечти

пукат  мигове на устните ни  тръпни -

облак полудял със сламка ги рои,

щом по залеза красив от плам въздъхне...

Раменете ни - планински върхове

във прегръдките събуждат земетръси,

от косите ти  разплисква се море

и с вълници необят красив ме ръси...

В равнините нейде зрее чудна ръж,

плод наливат пролетни градини,

в твойте стъпки сляпо стъпва мъж

и заплита взор сред месеци, години...

във един живот – на две разполовен

и събиран от разкъсани посоки...

от балончета-мечти тъй вдъхновен,

че политнал тази нощ в небе високо...