Реквием за първата любов

 

О, не плачи!

Тя няма да се върне!

Тя никога не ще се върне…

Ти чула ли си някой,

от гроба да се връща?!

Та плачеш!

Не плачи!

 

На мене също ми тежи.

В душата ми е легнал,

черен облак...

И влагата му

през очите ми напира…

Но виждаш ли сълзи у мен…

Не плача!

Не плачи и ти!

 

Тя  бе искрица,  бледа плаха,

родена с аромата, с пролетта…

Тя цъфна  заедно, с цветята,

и заедно със слънцето ни сгря…

Израстна с нас...

Красива и голяма...

Но наивна като младостта...

Тя беше крехка, като цвете.

И в бурите,  не издържа.

Преви я злобата сторъка,

със пипалата си я задуши...

Тя молеше,  безпомощна.

Пищеше!

Но ний стояхме настрана,

престъпно горди,

обидчиви!

 

Сега ти плачеш..

Аз тъжа!

А тя е мъртва!

Не плачи!

Все едно, тя няма да се върне!

Тя никога не ще се върне!

Ти чула ли си

мъртвите от гроба да се връщат?!

Та плачеш!

Не плачи!