В гората под листата,
сгушен в сладкия си сън,
Ежко хапваше си сочни
крушки, седнал върху пън.
Но в съня се той дочува
някой нещо да хортува.
Може би е вятър лют-
дето носи леден студ.
Но, гласа по-ясно чува,
за снега... какво... бушува...
поотваря, той очички,
гледа Зайови ушички.
-Ежко! Ежко! Събуди се!
Моля ти се, протегни се,
за да чуеш новината,
някой минал през гората
и откраднал е снега.
Оле-ле, каква беда!
Няма Коледа - тогава,
няма танцова забава...
Ежко очички ококори
и със сънено гласче
на Зайко заговори:
-Е, как така!Каква беда?-
Ежко тръскаше глава.
-Топъл вятър мина тук,
някъде далеч от юг
и донесе топлинка,
а след туй - без следа
отвлече някъде снега.
-Ясно! Зайо, помисли,
през лятото дали вали,
бял и пухкав сняг, кажи?
Сега, спокойно си върви,
че много, много ми се спи.
Ще дойде снежко-потърпи
и Коледа-не се цупи!
Хайде, Зайо има време
нека Ежко да подреме.
Зайко радостно подскочи
и се втурна през гората
да разкаже новината,
че снежецът ще го има,
просто не е още зима.