Потънало е в прах наоколо
и можеш името да си напишеш
върху него,
да рисуваш спомени
от детството,
преди да си отидеш.
Но ти сега дойде.
Не бързай толкова!
Събирай чувствата прокудени -
бушуващо във теб море,
удавило пристанища порутени.
Днес пусто е във стария ти дом.
Играят сенки в полумрака.
Постой на малкия балкон
преди да тръгнеш пак за някъде.
Вратата скръцва в полутон
и дирижира плахо мислите.
Когато си отиде, търсеше подслон
на нови спомени...
Как бързо се изнизаха годините.
А някога ехтеше глъч
под този покрив,
имаше от всичко -
и радост, и любов, и скръб,
и беше някак си различно.
Но ти защо сега дойде?
Забрави ли какво поиска
да си вземеш
от този дом със прашното сърце,
та прагът му под твоите нозе изстена.
Не пипай нищо!
Тука миналото спи.
Събудиш ли го, ще изстине
дъхът му топъл
и ще ти горчи,
че върна се след толкова години.
Силвия Гуцева