Един невзрачен шушумига, момиче гледа и намига!

Говори и вулгарни думи, пронизващи като куршуми!

Не спира той да и досажда, перчемът келяв си поглажда!

И сяда той във миг до нея: „За тебе, гълъбче, копнея!”!

Момичето тъй изчерви се, отдръпна се и тъй смути се!

Поиска бързо да си тръгне, от натрапника да се изтръгне!

А той тъй здраво я държеше, девойката от страх хриптеше!

„Красива си като авлига!”, пощипва я и пак и смига!

Какво ще правя аз, горката? Колко наблизо е гората!

За помощ мислеше да викне! Кой ли на нея ще откликне?

Защо излезе на разходка? Сама и с тази Евина походка!

Съдбата май ще я накаже, защо не е със свойто гадже?

И шушумигата настъпва, със крак неволно я настъпва!

Притиска я с ръце тъй груби, тя нещо днеска ще загуби!

И в този миг кола пристига, насилникът как запримига!

Мъже с униформи се явиха, момичето те днес спасиха!

Мухльото е днес в кафеза на арестантската трапеза!

Каквото сам си надробиш, в затвора дълго ще търпиш!