Край реката от зарана

Жабата концерт захвана.

До вчера беше хубавица,

от днес ще става и певица,

издува бузи и подскача,

никой днес не я закача.

И всеки бърза да се скрие,

Слънчо, щом лице умие,

във водите на потока

дето кряка Жаборана,

таз досадница голяма.

Но щастлив от тази песен,

стана Щъркелът, понесен,

да търси нещо за закуска.

Край потока се заспуска

и с клюнче поприхвана

през кръста наша Жаборана.

Не усетила бедата

се понесе над водата,

заклепена от лъчите

и затворила очите,

запя тя двойно-гласно

от магарето по-ясно.

Та разбрало и селото

за концерта във гнездото,

дето наша хубавица,

най-изтъкната певица,

посрещнали с аплодисменти

и изпратили с комплименти.