Ухаеш ми прекрасно на обреченост,

очите ти ме оковават гибелно...

В прегръдката ти... толкова далече съм,

от всичко що в реалност е изстинало.

Била си земна? Как да го повярвам -

в усмивката ти цели светове,

се скитат без посока и навярно

завиждат ми, че с теб съм заклеймен,

или белязан, в чара ти – безвластен,

безпомощен се чувствам, окован,

обсебен от желанията, страстите,

пречупен в хиляди парчета и събран,

изгубен във очите ти поглъщащи,

намерен между топлите ти длани,

обреченост е... Път без връщане,

по който следвам моите желания –

Теб.