Много черна тъга във сърцето си сбрал.
Много болка... изплакани в стих.
Отчаяние, мъка, нерадост, печал,
безнадеждност... подтиснати с вик.
Сам осъдил душата си ти на разстрел,
пред стената изправен стоиш.
И куршумите чакаш, като на дуел,
примирено предал се, кървиш.
Мракът смело надвил те, се кикоти без жал,
във студената сива мъгла.
Но съдбата, заключена с стар катинар,
пак копнее за лъч светлина.
Вярвай, силата в теб е, не унивай сега!
Разпери за последно крила.
Довери се на пътя. Той е, знай, свобода.
Идва Коледа с куп чудеса.