Куфарът имаше три прегради.
В първата...
/Ха-ха-ха! Какво ли имаше в първата ?!?! Само някой да каже, че не съм по-добър от \"Играчът на рулетка\" на Достоевски./
...бяха скътани съвсем нови архиерейски одежди.
Седем на брой. Колкото са даровете на св.Дух.
А именно: стихар, епатрахил, пояс, наръкавници, сакос, омофор и набедреник.
Николай ги разгъна със страхопочитание.
Знакът беше ясен.
Неведомата ръка на Господа го беше посочила за
духовен наследник на починалия Владика.
Две от одеждите сакос и омофор бяха характерни само за епископския чин. Тях ги разгледа по-внимателно. Той знаеше , че сакосът в духовен смисъл означава вретище и с цвета си напомня червената риза, в която е бил облечен
Спасителя. А можеше и той да облече някога такава риза, но като че ли на него щеше да му приляга повече усмирителна.
Омофора беше широк и дълъг плат с множество изображения на св. кръстове, който той преметна през раменете си и краищата му се спуснаха пред него и отзад. В духовен смисъл той изобразяваше заблудената овца, каквато несъмнено беше и той.
С тези дрехи той можеше да извършва служби и да благославя града.
Но му трябваше още нещо.
Внимателно отвори втората преграда....