Да пиша дарба е за мене,
че дошло е чудно време.
Да хваля моя Бог свещен.
Да бъде той благословен!

Аз го величая вечно
и го хваля най-сърдечно.
Че възможност Бог ми дал.
Аз да пиша пожелал.

И ето, аз така направих -
химикала не оставих.
Пиша с трепет и вълнение.
С желание и вдъхновение.

Че каквото пиша аз,
дело е на моя Спас.
Думите ми той избира
и във стихче ги събира.

Толкова съм възхитена,
че на Бог съм посветена!
И да пиша продължавам.
Бога мой да възхвалявам.

Мислите мои той подрежда
и ги в листа бял нарежда.
Всяка дума,всеки ред
във един красив куплет.

Както моя верен Спас
и това желая аз.
Да пиша с любов безкрайна.
Преданна и всеотдайна.

Че Бог посял е в мене зрънце
да расте на топло слънце.
А семенцето плод да дава
за Христовата прослава.

За дарбата моя благодаря ти, Христе!
Величая те, Боже, със цяло сърце!
Че ти ми даде възможност велика.
Да пиша за тебе в моята книга.