Заваля през нощта, без да зная.

И вали си, вали си, вали…

Колко бяло е… Като във Рая...

Колко тихо е вън, как вали…

Накривява калпака комина…

Чурулика врабеца в захлас.

И прехласнал се кани дружина.

И е - целият бял… И без глас…

Не загърнат, набързо изтичва,

моят малък Никола навън…

И на снежен човек заприличва...

На врабеца отвън, с този звън…

И  на мен вън ми иде да литна…

Този бял сняг - тъй тихо вали…

Боже, никого няма да питам.

Боже, виж!... Само виж, как вали…