Какъв бе този смугъл ден
от който и небето се разтъжи?
Закапаха дъждовни капки в мен,
а нийде не продаваха чадъри.
И порех в ледения дъжд –
отвън вали и в мен валеше..,
душа къде да подслониш
могъл би в тази щура есен?
А в таз привечерна тъга
един младеж с китара звънка
под стряхата на влюбена жена
изпращаше й серенада дръзка...
О,влюбените знам, че от дъжда
пази ги чадър на любовта.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me