Какъв бе този смугъл ден

от който и небето се разтъжи?

Закапаха дъждовни капки в мен,

а нийде не продаваха чадъри.

И порех в ледения дъжд –

отвън вали и в мен валеше..,

душа къде да подслониш

могъл би в тази щура есен?

А в таз привечерна тъга

един младеж с китара звънка

под стряхата на влюбена жена

изпращаше й серенада дръзка...

О,влюбените знам, че от дъжда

пази ги чадър на любовта.