Навън се сипят снежинки на кристали,
но моето сърце няма кой да го погали.

То е болто и тъгува,
защото с една любов на скоро се сбогува.

С любов беше закърмено.
а сега е предадено и отхвърлено.

Сърцето ми от болка гасне,
а раната не може да зарастне.

Тази рана няма как да заздравее,
щом болката още в него живее.

А казват, че \"времето лекува\".
Защо му е на сърцето да се преструва?

В него няма лъжа и омраза.
На парчета се пръсна,като счупена ваза.

Да го залепя с кървави пръсти не умея.
Без сърце, как ли ще живея?