Как искам цяла да се разпилея
по тъмните ъгли на твойте длани,
от нежна смърт дъхът ми да немее,
като звезда да чезна. Ти си науми желание.
Ще се разпадна на смълчани стонове
и като мисъл в тишината ще се рея...
Акорд ще бъда, струна, невъзможен тон,
ще се стопя във песен. Ти ще ме изпееш.
В клепачите ми ще блестят безценни бисери –
за тебе са, защото от богатства не разбирам.
И щом изчезна в теб, а времето замре безсмислено,
аз зная, ти до утрото с любов ще ме събираш.