Плачеше, нали...
Съжалявам, че сега се появявам...
Недей да плачеш, спри...
И тази болка ще отмине като всяка друга...
Знам, че ти е трудно... Знам, че те боли...
Доскоро аз самата бях във този ад...
Доскоро не заспивах нощем...
Спомена за тебе ме държеше будна...
И за всеки миг - изпуснат или пропилян,
плачех нощем в самота...
Плачеше, нали... Недей...
Не заслужавам.. Ни сълзите ти, ни даже погледа...
Тъй както ти не си заслужи моите ...
Тъй явно трябва да се случи...
Искам те и искаш ме... но гордостта -
тя по - силна е от нас...
Не мога да покажа слабостта си,
ти своята пред мен не можеш да покажеш...
Затуй един от друг далеч, макар и много близо
ще съжаляваме до края...
Ще искаме да върнем времето, да спрем мига...
и ще мечтаем да сме заедно....
Ти... плачеше, нали!
Недей не заслужавам...Тъй както не заслужи ти...