Не търсете го в никаква карта –
село БДИМ си е чист нереал.
То е тука – единствено в сайта –
интернетно селце – виртуал.
Двайсетина чиляци разумни
са му жители – баш матриал.
Пишат стихчета, тъй сладкодумни,
че си викаш: „Ей тук бих живял!”
То и аз така – тук са заселих –
(ма подлъгаха тез маскари!)...
Но... другари добри си намерих,
без които понявга боли...
Как да кажа сега... селяндури?
Все са граждани, славни чеда –
ей ги, на – сладурани, сладури...
Де такива по други села?
Баби, Дядовци – Идеме Млади –
е те тва, съкратено е БДИМ,
щото слушаме рок и балади,
и сме луди дори като спим.
Сичку има в селцето ни славно –
магазини, сладкарница, плаж...
Тук и времето движи се бавно,
като бабичка с тежък багаж.
Има църква, училище, кино,
има кметство, мегдан и казан...
Ако пиеш ракия и вино
и пелтек да си – тук си разбран.
Да си жител на нашето село
си е, вервайте, истински кеф!
Стъпваш бодро, напето и смело,
щот на центъра има кенеф.
А пък вечер, в кръчмето ни шумно
са отпускаш – от туй не боли...
Прекалиш ли, погледнеш ли умно,
са разтапяш от сладки мечти...
Нароиха се сякакви къщи,
че и дворчета – с цветни лехи...
Няма в селото кой да са мръщи –
всякой диша със пълни гърди.
Е, понякога – диша със друго,
ама, айде... за туй ша си трайм,
че току-виж се случило чудо
и подир ни се чуло – ни знай...
Долни клюки са тук не разнасят –
всякой дума ти право в очи
(сякаш скришом посипва ги с пясък)
и след туй ти`й такова... горчи...
Та... за къщите почнах да думам –
всяка праяна с много мерак...
Гледам смаян, без дъх акълувам –
ми не са кат за мене – голтак...
И навред – сателитни чинии –
от чиляците повече... Грях!
Гаче стихо, таман съчинили,
в интернета го пращат по тях.
Мойта къща е някак странично –
на един позабравен баир
и едва се крепи, свръх-кирпично,
за мишоците – жив келепир...
Пак добре, че си имам съседка.
Като мен, никой няма такваз!
Тя ма гледа кат птиче у клетка.
Щом я видя – и ставам курназ...
Онзи ден ми донесе ракийка
и чорбица от лапад, спанак...
Абе, дивна е мойта комшийка,
с нея одих и в космоса чак.
Е за туй уважавам я много
и помагам с каквото дал Бог,
ама времето стана сурово
и приучи и мен да съм строг.
Не споделям със секи каквото,
щото после – това-онова...
Кво ми`й туй на врата, под окото,
от какво баш ме цепи глава...?
Моля, моля – недейте ме пита
с колко зор са прибрах у дома...
Дядо Росен защо да не скита,
да разкърши нозе и снага?
Ако тряба – на попа ша кажа,
как покани ма баба една
и аха, и... таман да намажа
са събудих с отвити крака...
Но за другото – няма да пиша,
щот и Омир ми би завидял...
Село БДИМ разцъфтява и диша
топлината на всеки събрал.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me