Тя беше като вятър волна, неограничена...

замечтана и косата и все беше разпиляна,

представях си че с нея като птиците летяхме,

нашите сърца разменяхме и волни бяхме!

 

 

Мечтаех с нея, аз да бъда...

щях дори да я поканя и на среща,

макар да зная, че ще бъде неуспешна,

тя тръпка моя стана и моя страст!

 

Тя все трагични, лоши мисли носи...

тя, облива ме и главата пълни ми с въпроси,

... а всички те, без отговор остават,

и всички мои дълги нощи, с кошмари ме влудяват!

 

Вий така и не разбрахте, че искам...

искам да е моя, поне за миг,

дори душата ми да разрушава,

и да ме убие малко и остава!

 

Но вече всичко свърши, тръгна си...

обича друг и е толкова далече,

а на мен ми само туй остана...

 

... вечно да си спомням, за това...

деня във който срещнах любовта!