Съчинение засмяну,

                                     предназначену и гуляму,

                                      за Вас го мило съчиниха

                                Красунка, Рос и Ан - кметица            

                                                  ♦

От студ замръзна ми ченето,

запарих в чая сух листак.

Сабалем, наместò кафето,

налях си в канчето коняк.

 

Първак добавих с капкомера –

кат парни, почва казачок...

Съседа, Роско ша намеря,

да сръбне той един гълток.

 

Усетих та! Е, айде влизай,

нидей ми врътка номерà.

Тъдява бързо акустирай,

отлей от свойто тра-ла-ла.

 

Ку многу бързо са отцепя,

отлагам що ти обещах –

дървата друг път ша нацепя,

дори и да изям пердах.

 

Каква уплаха тъ`й обзела?

Аз идвам тука само с пиис!

Недей мъ гледа кат франзела,

не трепери гаче си лист…

 

Не викам котката, бре, братко.

Недей да бягаш, искам мир.

Стоплил си съ, ама за кратко?

Що предбледня кат` тебешир?

 

Че как, кажи, да не бледнея,

за баба Дивка чу ли ти?

– Пристигам – вика, – да живея,

в селце, което все не спи...

 

Сега шъ стани в село страшно –

ша загърми, ша затрещи,

по пътищата ша е прашно

и няма можи да са спи.

 

Е, т`ва ни е булдозер “Дреста”

или пък няк`къв айроплан...

Да ни речеш, чи баби двеста

за село готвят страшен план!?

 

Чух! Одих с нея да съ срещна.

Ми кротка е, бе, без майтап,

с оценка кметска, безпогрешна –

за БДИМ от вчера е с китап.

 

Ши ма прощаваш чи влетях

изкъртих мънзър и бравата,

мъ чух гълчава (глей сахат)

и рипнах да спася систрата...

 

Кво прайти двамата вий тук?

Е бравос бре, пък и без мене...

Нъл свят уж беши комшолук?

Какви дебатвати проблеми?

 

Кметичке, тука си шептим

за туй негодие старешко...

Душепокоя си да защитим,

кога студено е или пък жешко...

 

Ша мой ли, баба Дивка де,

кога са кротни тука – на,

пуловер да ми оплете,

че веч ги нося и по два?

 

Дали ши можи ил пък няма,

не питай мене, питай Дивка.

Проблемата ти Рос, голяма,

понежи май чи тя сънливка.

 

Или пък броди из шубраци?

Ма то сега в туй зимно времи

навред е голо, сал трънаци.

Какво от тамо мож са вземи?

 

То, има кво, но как да кажа?

(към мръснослов – да не прибягвам)

В очакване съм да намажа,

та... сърцетупа – ни напрягям.

 

Добри сте ми, ма – по самички,

тогаз въ мога... издържá...

Дано поне едни терлички

напрай за моите крака.

 

Е к`во са стискаш, Рос, кажи!

Не са назнайваме от вчера...

Къв мръснослов? Я сподели

(чирвена точка щи намеря).

Реших - от днес съм леберте,

не ще съм веч кметица строга.

Мож тук там, леко, чат пат де,

ши съ каросвам (щото мога)...

Терлички казваш, за краката

(ма знай копривата чи бучи)

Тя Дивка, сръчна и в главата,

сам да плетеш ши та научи...

 

Бре сякаш хладно тука влезна!

И с наша Краска кво са случи?

Къде са скри? Ил пък излезна?

Разлая вънка май са кучи...

 

Нъл знайте, че съм дитиктифка,

кат камуфлаж съм – същ хамелион.

Прибягах в нас, постлах покривка –

сега елате на купон.

 

Ми тъй речи де, със усмивка...

(реката мислех, придошла...)

Да кажем ний на баба Дивка:

Във село БДИМ добре дошла!