Прехвърчат
замаяни шумни ята
и с тъжен грак предизвестяват- Есен...
Вдигни ръка,
погали косите ми,
стопли ме, моя есенна любов.
Косите, които
нежно гали твоята ръка,
ще се превърнат скоро в бяла пряспа.
Ръцете,
устните, очите,
без слънце ще се вледенят, уви.
А може би
не само те, но и сърцето
ще се изгуби във есенни мъгли...
Не знам, не мога,
не искам да узная.
Приласкай сега в старицата- детето.
Сега, когато
имам нужда аз от обич,
сега, когато искам силно да обичам.
Щастлива съм,
че ти си тук, до мен,
когато с младостта си се сбогувам...
aza_9