Във синьото на твойте дълбини
откривам малко - само две очи,
в които се изгубвах до безкрайност.
Питам те, море, къде са? Ти мълчиш...
И нежните ти допири с брега
напомнят ми на неговите устни -
как сливаха се с моите в една
безкрайно чувствена целувка.
А в бурите, във твойте дъждове -
там крият се безкрайните скандали,
там разярени, бесни гласове
надвикваха се, после онемели
до лудост правехме любов!
Кажи ми, можеш ли, море,
да ми го върнеш за минута?
После пак завинаги ще спрем,
отровен от обичане ще се отпусне в скута ми...