Дошло разделно време,..
Да няма накъде!
Властта да стане бреме -
и да се отдаде...
И Вълча от гората
натирила Съдбата!
И той, по общия закон,
изгонен бил от своя трон...
Голяма мъка го обзела...
И при овцете го отвела...
А те, овцете, по закон,
на всички давали подслон!

Облякъл Вълчо овчи дрехи
и скътал  старите доспехи...
И слагайки си очила,
прикривал злите си дела...
И с острите си вълчи зъби
започнал да се храни с гъби!

Но вълчите му апетити,
търчали с него, по петите!...
Макар, че бил със нов кожух,
духът му бил все вълчи дух!

И бил преследван от кошмари,
дошли от навика му  стар,
сънувал  агнешки котлети,
които му били отнети...

И щом си спомнял свойта власт,
обхващал го  безумен  бяс...

Преструвал се, че   става нов!
Но все сънувал вълчи   лов!...
Тъжал за   овчите котлети,
които му били отнети...

И той със времето разбрал,
че друг е  вълчия Морал...
Че злите вълци и овцете,
не можете да съберете...

Че никой Вълк, със вълчи зъби,
не може да се храни с гъби...
И че всеки с вълчи нрав
от овцете е по-прав!...