Животът тук ме среща с хора,
ту жертвено невинни,
ту продажни и хитри,
ту смръщени, недоволни и зли
или с усмивки наивни...
И всички човеци се зовяха,
но труден е животът им
далеч от родната стряха.
Стаили в сърцата си
болката свещена,
забравили душите си,
живеят тук само с тленното.
Аз все ги подканям
и викам ги да полетим,
над болката да се извисим
да се погрижим за душите си.
Животът ни мъчи със жажда,
а жаждата ни прави смъртни!
Да дадем шанс на душата
да е доволна, кога се завърне...
Но те ме гледат като невменяема
и ми подвикват - Я ни остави!
Децата ни там са недохранени,
ние тук сме да изкарваме пари!
Помислих си - и те са прави,
насила дар не мога да им дам.
Всеки сам живота си прави,
всеки си има свой собствен храм
и своя Господ, да му се моли,
за да постигне своите си мечти.
Да вземат каквото решат да вземат,
а душите им... Бог ще ги възмезди.
aza_9