Ти ме отгледа,
ти ме възпита,
за мене направи ти медена пита
да бъде живота ми сладък и лесен,
да бъде нежна и хубава песен.
Ти ме научи как да обичам
и във сърцето си как да отричам
лошите хора със злоба човешка,
а на добрите ръка да подавам,
душата си само на тях да раздавам.
Вдъхна ми сили, кураж и утеха
в дните ми трудни, в съдбата нелека.
Ти си до мене и в радост и в болка,
ти си за мене майчица горка,
изстрадала моите детски копнежи,
искрено смяла се с мен във дни безметежни.
Само да можех сърце да отворя
и със душата си да заговоря,
думички две аз ще ти кажа само:
Жива бъди ми,
обичам те, бабо!

Силвия Гуцева
28.07.1998г.