\"Стъклената Стая\"
част 2
По действителен случай! Пет жени - наранени от един и същи мъж...
\"... Странното на повечето неща, които смятаме за чупливи, е колко всъщност са устойчиви... Сърцето може да бъде разбито, но то е най-здравият мускул, който цял живот седемдесет пъти в минута изпомпва кръв и почти не се задъхва... Историите, също като хората, са чупливи неща, направени от крехките и нетрайни трийсет букви на азбуката и шепа препинателни знаци. Те са също думи във въздуха, съставени от звуци и идеи - абстрактни, невидими, отлетели в момента, в който бъдат изговорени,- има ли нещо по-крехко от това? Но някои истории, малки и простички, надживяват хората, които са ги разказали, а други надживяват дори земите, където са били създадени.\" (\"Чупливи Неща\", НИЙЛ ГЕЙМЪН)
- Приятно ми е да се запознаем!
- На мен също!
Да, приятно ми е! Въпреки че не съм в най-доброто си настроение, може да се каже, че ми е приятно. Макар да не вярвам, че тази вечер ще е по различна от всички предишни, съм тук с теб. Защо не вярвам ли? О, едва ли ти пука! Във всеки твой маниер се вижда, от всяка твоя дума се разбира, че и за теб тази вечер не е нищо особено. Аз съм поредната ти плячка, поредната бройка в твоя любовен списък!
Как ми хрумна подобно нещо? Твърдиш, че се интересуваш от моята същност, а нито веднъж не ме попита: \"Как си?\" Истината е, че те вълнува само моята външност и нищо повече, но човек никога не знае какво може да се крие под обвивката - отвън външната красота!
Чудя се само защо все още се опитвам да ти покажа що за човек съм. Нали и без това не те интересува! И все пак успяваш да предвидиш всяко мое действие - толкова ли е прозрачна обвивката ми? Толкова ли е отчаяно сърцето ми, че някакъв си почти непознат с лекота вижда всичките ми чувства и емоции, затворени в него? Затворени като в стая, чиито стени всеки момент ще се пропукат.
- Ще поръчаме ли?
- Защо не!
Защо да не поръчаме? И без това е ясно, че от тази среща любов няма да излезе, поне стомасите ни да са пълни!
- За какво си мислиш?
- За теб!
Наистина си мислех за теб! Нещо, че тонът ми беше толкова отегчителен. Та за какво друго мога да си мисля, освен за това как ме подлъга да се видим - сега осъзнавам колко по-хубаво щеше да е, ако просто бяхме продължили да си чатим в интернет. Ако някой не ти харесва, просто излизаш от сайта и на него му се изписва: \"Грешка! Невалиден потребител.\" Колко по-невинно изглежда отколкото някакви си фалшиви и мазни усмивчици, които имат за цел да прикрият нечий сексуален нагон. Нищо повече! А като се сетя, че вече ти позволих да ме видиш отвътре и сега да го използваш, за да ме вкараш в леглото си, направо ми идва да кажа: \" Ще повърна!\"
- Искаш ли да ставаме?
- Да!!!
И още как! Искам, разбира се! Вечерта вече е достатъчно скапана, но нали не си мислиш, че ще си легна с теб - няма да ти позволя да станеш поредния, който ще се изгаври със сърцето ми!
- Чао, ще ти се обадя!
- И аз на теб!
С нетърпение ще чакам телефонът да звънне, само дето обаждането няма да е от теб - пропусна дори да поискаш телефонния ми номер!
Беше хубаво поне за кратко да повярвам, че с теб ще открия любовта. Жалко, че наистина беше за кратко! Жалко, че те допуснах в сърцето си - тази стъклена стая - но няма да допусна стените да се счупят! Все пак трябва да остане нещичко и за следващия нещастник, който ще те замени!
Понякога си мислиш, че губиш всичко, а всъщност се оказва, че не губиш нищо повече, освен поредната болка...