Преценете сами:
Аз не обичам
Аз не обичам изхода фатален,
не искам даже да съм вечно жив.
Животът хич не е банален,
човек гради в себе си мотив.
Цинизма в хората не го обичам,
обичта лъжлива мразя аз.
В душите чужди да надничам,
за тях ехидно да говоря в захлас.
Аз не продължавам разговори спрели,
в гръб стрелите не обичам аз.
В очите да ме гледат като не видели,
да ми говорят с треперещ глас.
Не съм страхлив и не обичам,
страхливите да хленчат днес пред мен.
От дете в сърцето аз се вричам,
с хората не ще да бъда аз студен.
И стихотворението на Владимир Висоцки:
АЗ НЕ ОБИЧАМ
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата мои друг да ги чете.
Аз мразя разговори спрели,
или половинчатите неща.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
и още, ако стрелят във гръдта.
Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
Аз мразя ситите душички,свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.
Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.
И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.
Манежи не обичам и арени
там сменят милиони за петак.
Дори да стават занапред промени
Аз няма да ги заобичам пак.
превод: от нета
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me