Поседнал жално, тъжно в ъгъла

навел глава, замислен и мълчи...

Във тъжните очи на клоуна,

видях аз светят, бисерни сълзи...

Ръцете му висят така, отпуснати,

и всичко в него лъха на  тъга...

Защо кажи ми клоуне разчувства се?

А не се смееш както досега...

Вдигна си главата и ме попогледна

разбра, че е изпаднал в грях.

Една едничка мъдрост ми изречел...

Той каза ми ,,без клоун няма смях\".

Оправи си грима...  И  после стана

Замина някъде самотен, неразбран...

И само там, на тъмно, в ъгъла.

Се чуваше смехът му разпилян...