Тъй припряно летяха годините луди,
неуморно препускаха ден подир ден.
А децата пораснаха, що да се чудим,
та нали ще ги има след теб и след мен.
Успокой малко топката, с топла усмивка
погалѝ свойте рожби, любима жена.
Днес горещото лято от нас си отива
и пристига красива при нас есента.
Много пролетни бури пребори с духа си,
бе същински усмихнат и смел Дон Кихот.
А през летните жеги създаде дома си
и във него роди се последвал живот.
Не тъгувай за бялата свежест в косите,
та нали тя е мъдрост и сигурен знак,
че живота поглеждаш открито в очите.
Ти за всички оставаш спасителен бряг.
На крака в този миг аз, Приятелю, ставам
и кураж ти желая, живот като в стих.
Ти кораво момче си, такъв те познавам –
Най-добрият Човек си, когото открих!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me