...\"Беше момента, в който затворих очи и видях Светлината. Там имаше нещо, което смътно различавах, някой ме чакаше... За секунди се понесох към Светлината. Тогава си спомних... Спомних си всичко, изпитах тъга способна да погълне света. Осъзнах, че нещо ме задържа, нещо, което не мога да изоставя. Теб. Тогава отворих очи, макар да беше болезнено да продължавам да бъда тук... Спомних си, че докато затварях очи и се сбогувах аз те зовях. Зовът пронизваше Вселената, но дори наранена тя те доведе тук, при мен. Сега ясно различавам образа ти, всеки контур и вече знам... Не тръгвам ако и ти не тръгнеш с мен... \"...
(Аделина Тодорова - 24.01.2012)