- Сияйна, спиш ли? - попита с шепот Вечерницата.
- Будна съм, звезда - рече кротко тя.
- За какво мислиш?
- За хората и приятелството.
- То за тях нали е скъпо?
- Безценно е, Зорнице, то е богатство.
- Каква е цената му в монети?
- Няма такава - в човешкото сърце по-ярко от злато свети.
- Луна какво значи да си другар?
- Да помагаш и обичаш другия, да си поделяте от проблеми тежкия товар.
- А какво прави добрият приятел?
- До теб е, утешава те, изслушва и не е предател.
- А ако те предаде човекът?
Всеки заслужава втори ри шанс. Да му простят нека,
но не всеки забравя.
- А приятел кога сe оставя?
- Никога, звезда, ни в добро, ни във зло,
до него си неотлъчно във всяко едно.
- Сребърна, а ако той плаче, а ти се смееш?
- И него, мила, опитваш да разсееш -
подаваш му ръка и топла прегръдка
и на лицето му тозчас усмивка цъфва.
- Луна, по какво се другаря познава?
- Ако го чувстваш близък и мира не ти дава
добре ли е да разбереш,
тогава някой веч приятел ти става.
-Тогава си ми най-добра приятелка, Луна.
- И ти на мен си… ш-ш-ш-ш-ш тихо, че земята заспа.
- А Луна, Луна, само последно -
как показваш че си приятел?
- С мили думи и жестове внезапно,
когато човек най-много се нуждае му показваш.
- Тихо, видя ни един звездогатател.
- Много си ти Луна мила.
- Благодаря ти също, а сега заспивам.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me