Друже, цял ден търся да открия

миша дупка, в нея да се скрия.

Дни наред не ям,  да спя не мога,

че ме люшкат ужас и тревога,

в огън, братко, ми пламти главата

Осми март е – Ден е на жената,

вече  джоба ми  -  стотинка няма!

Вкъщи чака четата голяма  -

тъщата, съпругата, снахата,

трите внучки, мама, дъщерята –

всички ще ме гледат във ръцете

да им подаря поне по цвете.

Всяка мило ще ми се усмихва

и ще чака нещичко да „кихна”

Но то мойта пенсионна „пачка”

не остана даже десетачка.

Инкасаторките , аптекарката

нямат срам, не знаят мярката,

всяка се усмихваше широко,

бъркаше във джоба ми дълбоко:

- Господине, моля, извинете,

хубаво цените погледнете,

трябва да ви кажем, с извинение,

всичко има днес увеличение:

тока, хляба, свинското, яйцата,,

памперсите меки за децата,

„скочиха” цените на цветята…

Ужасих се, пламна ми главата –

тук бакшишче, там пък такса тлъста –

сипеха се удари под кръста.

Скубеха ме  всички без почивка,

но със състрадателна усмивка.

Взех си пенсийката и за ден

бях тотално вече разорен.

А пък вкъщи чакат ме жените:

бабите и внучките ми – трите,

булката, снахата, дъщерята –

всяка със надеждица в душата…

А пък аз, защо ли да го крия,

търся миша дупка да се скрия.