Не мога да ти се нагледам, Пролет моя,
с кокичета и минзухари във косите,
със слънчевите зайчета на двора,
играещи върху зеленичкото по тревите.
Не мога да ти се нарадвам, моя Пролет,
изплела си ми блузка от усмивки,
премяна като твоя ведър полет,
стопил с капчука снежните завивки.
Не мога да ти се наситя, моя Радост,
тъй дълго чаках нежната ти песен,
долитаща със пъстрокрило ято
и с глъч на щъркели, любов понесли.
Не мога да не те обичам, Пролет нова,
разбуждаща света на пеперудите,
със багри розови поръсила простора,
с надежда, разцъфтяваща по друмите.
Силвия Гуцева