Не затваря противната злоба
неуморните свои очи.
Всеки ден, като властна прокоба,
подир хората нагло върви.
А и... който, каквото да каже,
май ни следва по целия свят.
Тя ще дойде в отвъдното даже,
без да пита – при беден, богат...
Хем мечтата е стиснала здраво,
хем сърцето притиска, души.
Тъй го учи да бъде кораво,
да не търси любов, да мълчи...
С подлостта на ръждива отверка,
през душата дълбае в човек
и подлага така – на проверка –
годността му за днешния век.
Аз на изпит при милата ходих,
но ме скъса – не бил съм готов...
Що учебници стари прерових,
във които не срещнах любов.
Все научни, бездушни и вяли,
като – вън подивелия свят,
като зимните веещи хали,
като вредом пълзящата смрад...
Вече знам – неподготвен съм сиво
да живея във днешният ден,
затова нека други красиво,
по-щастливо живеят от мен!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me