Зората единствено гали със длан,
меките листни корони.
Времето спряло е в тъмния стан,
опашката своя да гони.
Тихо е... В топла прегръдка покой,
мислите кротко заспиват –
няма ни пътища, ни грешни завои –
стряхата тиха достигат.
Няма го нежния дъх на парфюм,
няма го топлия допир.
Или е пръснат във здрачът навън,
който спокойствие носи.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me