Глупчо спирай с перото - недей на инат, да показваш някакъв сложен похват. Думите ясни, отново оплиташ с редица съгласни. Тука пишеш ред - отдолу задраскваш сякаш си поет. Картини неземни, отново описваш и редица думи към тях – дописваш. За новото време... някакъв доста далеч от старото бреме, виждаш дефекти – непоправими? Или пък грешки, едва доловими... Сепваш се, край - прелистваш със сухи ръце и пишеш отново от трето лице... Стига с тези твой нрави, че нищо тук не може да се оправи, но нали мисълта ти избяга с вик в коридора, и скри се зад зелената щора, нищо че дъхът на кафето се разнася из двора....