Родил съм се на кръстопът,
от много пътища избирах.
Но явно, малък е светът,
пред тебе винаги се спирах.


Понякога откривах те смутена
и беззащитна, и зовяща мен.
Понякога намирах те ранена
и с поглед мълчалив и вледенен.


Понякога очите ти искряха
и ме привличаха като магнит.
Понякога гърдите ти трептяха,
като ранена птица, с крак пробит.


Но свърши. Няма пътища за мене.
Отново съм на кръстопът.
Животът как можа да ни отнеме
от начертаният ни път?