Бяла нощ по-светла и от утро…
В лунен лъч танцуват самодиви.
Вълчи вой, а после смях барутен
вади от омаята красива.
Само че, измама е мъглата,
приютила образа митичен.
Самодивите във вълче блато
дрехите си на страстта събличат.
Самодивската вода мълчана
лее се от менците беззвучно.
И безмълвно, като по покана
на любов старинна ни заучват.
Със напев старинен заиграват
танци кръшни по поляни диви.
Ирисите им в тревата правят,
заклинания да сме щастливи.
И сред маранята сила жива
сякаш че полита в своя устрем.
В бяла нощ танцуват самодиви
и докосват бъдещето с устни.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me