Когато теб, край мен те няма –
не пеят птици от душа,
денят ми е бездънна яма,
денят ми - цял е оглушал…
Когато теб, край мен те няма –
край мен, и в мен е тишина,
от чувствата си обладана,
за пустош - не за празнина…
Когато теб, край мен те няма –
безлунна, сляпа е нощта,
беззвездна е нощта до рана,
и не зараства с утринта…
Когато теб, край мен те няма –
чак слънцето е без лъчи,
такава светлина е драма,
щом даже слънцето мълчи…
И Бога питам, как тъй стана –
как тъй - света си подреди,
подобен на купчина слама,
в пожар да лумне отреди…
Когато теб, край мен те няма –
сам Бог, засрамено мълчи...
Че ти си там, край океана…
Душата ми, че тук, гълчи…
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me